Гледай видеото
Оригинален текст
Снощи са Донка годила, никому не е казала,
само на майка реклала, болна съм мале, ще умра.
Болна съм мале, ще умра, от това лудо и младо,
иди му майчо, речи му, чумрено да ми проводи.
Чумрено да ми проводи, чумрено да му изпера,
водана да му изпия, болкана да ми премине.
Мама на Донка думаше: "Донке ле, гълабичке ле,
болкана ша ти премине, та да му Донке пристанеш."
Пукни са, тресни, момина майко, нали ти зьохме малкана мома,
нали ти зьохме малкана мома, малкана мома, на ден, на пладнина.
На ден, на пладнина, на йесново солнце, наша е веке, наша роднина,
наша е веке, наша роднина, наша роднина, в нашена коща.
Ние ще ѝ сме майка и бубайко, ние ще ѝ сме братя и сестри.(x2)
Пукни са, тресни, момина майко, нали ти зьохме малкана мома,
нали ти зьохме малкана мома, малкана мома, на ден, на пладнина.