Оригинален текст
Лебедно гнездо, скръб и болка в сърцето,
тъмнината чупи стъклена душа.
Крехък свят от стъкло и коприна.
Врани по скали.
Разказвало се едно време, че
Гарвани летяли на синьо небе...
А сега - нито лед, нито вода,
Тежки облаци и летни песнички.
Я тези Врани как пеят мъдро и ядосано,
Черните пера блестят в слънцето.
Но наистина има и бели Врани...
Я тези Лебеди как летят над покриви леко,
бели пера под грейнала луна.
Но наистина има и черни лебеди...
Рояк от Врани кълве богата реколта,
Хора умират от Страх и Глад.
Ужас, Страх и Добрина се сливат
и така аз разбрах, Няма Живот...