Оригинален текст
Сетивата ми действат безотказно, манипулирам ги с мозъка в тъпата глава. Реакциите са бързи и ето резултата, започвам да се сещам какво ли ще се случи. Нищо това е резултата, напразно съм очаквал безмълвните деяния. Демонтажи, какви демонтажи, това да не е ДСО-Монтажи? Абе какви ги говориш? Я си трай, аз не искам да те слушам. Много ме дразниш и чуй ме сега, ще ти нахлупим кожена фуния, смисъл, без смисъл това пък какво е? Кой ли ни слуша гадните думи? Аз не претендирам за тъпите похвали, не само тъпи, но и всички ви мразя. Глупости много, но я се заслушай има какво да избираш от тях. Малко оттука, малко оттам. Достатъчно мисли за да гледаш напред. Гледаш с невиждащи очи, мътно виждаш фигури и сенки. Правиш бегъл опит да изкараш звук, но я си трай да не стане опасно.
Припев:
Млъкни бе, всеки го повтаря. Вече ми омръзна - докога?
Трай всеки го повтаря. Писна ми от тая смотана игра.
Ето започва се отново и отново, ушите ми долавят неразбрани гласове. Оглеждам се наоколо и започвам да разбирам, всичко е наистина, не мога да повярвам. Какво еднообразие се шири из страната ни. Неподходящи звуци и липса на идеи, използването им ненужно е по този начин прост. А какво да се направи е гадния въпрос. Малък интервал на творческо затишие, аз направих без да знам кога ще продължа. И ето понеделник изпълва ме с идеи, заставам над хартията в този късен час. Преслушвам материала над който ще работя, изваждам аз най-ценното от лентата сега. Тупаните нагаждам аз в ритъм лично мой, а после метълите се задават с тежък саунд. Аз искам да постигна най-високото ниво и техниката може би ще ми помогне да успея. Несгодите които ми пробутват ги прескачам, с времето аз ставам по устойчив и живея. Лошо е когато нещо не зависи от мен и затова решавам да съм по-активен. Такъв е начина за общуване между повечето хора и ето, че вече съм пробивен.
Припев: