Оригинален текст
Вече не си малко момче и търсиш място в обществото, което не приема нови мнения различни. Подтискат те, мачкат те направо, явно трябва да използваш методи различни. Мечтите ти рушат се, но как да ги запазиш, като всичко те подтиква към действия ненужни. Вече нито мислиш, нито смееш да мечтаеш, знаеш че притиснат си от всичките страни. Безразличието на обществото те прави тъй безличен, че бум бум бум и се чудиш какво да правиш. Трябват ти промени и то промени незабавно, ако не искаш ти да станеш като всичко сиви хора. Като не вярваш ти на себе си как да вярваш ти на другите? Отбягват ли те хората се превръщаш сам в нищо и колко ще е лесно обществото да те смачка и никой да не види, че вече теб те няма. Каквото съгради те го разрушиха, целта им бе това премазвайки ни всички. С отрицателни емоции безполезно ти се бориш, защото знаеш че съдбата ти е вече предрешена. Все пак нахлува в теб искрица на надежда, но абсурдът на живота не пропусна да я смачка. Каквото и да правиш все се чувстваш ти обречен, системата безмилостна и с тебе ще се справи.
Припев:
Аз направих своя избор, не се опитвай да ме спреш / x 4
Самотата е познание до което не можеш да се докоснеш, защото старите скрупули още властват в теб. Започваш да се питаш какво ли правя тук. Кой съм аз, къде съм, накъде съм се запътил? Множество въпроси, но отговори няма предпочиташ в някоя лудница върху стените да рисуваш, където няма да почувстваш безразличието чуждо. Там средата е различна и добре ще се почувстваш върху спомените твои своят свят ще изградиш. Непрестанно все се питаш премисляйки нещата, какво ли виждат хората погледнали отвъд. Надигайки глава очакваш да те смачкат, но твойта самота сега очите им затваря. И точно затова очакваш нещо да се случи, но не ти бе виновен че отново хората грешаха, търсейки погрешно своите ценности в теб. Вече твърдо си решил да се бориш най-открито, с твоите страхове да се сблъскаш най-накрая. Но излизайки от стаята изпълнена с тях, изплашен ти ги чу да те викат истерично. Ти никога не ще избягаш, изход просто няма. Опитваш се но всичко е напразно. Подтиснат и презрян по улиците пропълзя, опитвайки следите си предателски да скриеш. Но забиваш ти лицето си в бетонната стена и изумен се взираш в думите изписани на нея. Там пишеше че всичко самоубийството оправя и никога повече ти не ще изпиташ страх. Започваш да сънуваш, но откриваш по средата на съня си как сега надолу падаш търсейки безкрая. Сълзи в очите ти напират, но не можеш да ги спреш, наистина ли трябва тук да свърши всичко.
Припев:
Припев:
Ти си вече сам в лабиринта на живота, а истината някъде забулена се крие. Гледаш в огледалото образът размазан и се чувстваш сякаш всичко ти си разрушил. Страх те е виждайки лицето си и болката изписана в твоите очи. Ти градиш своя свят редом с реалния и чувството за граница май ти се изплъзна. Започваш да ги бъркаш живеейки и в двата, май и твоите стремежи граничат с лудостта. Вървиш напред и все напред, но идва пропастта, не мислиш ли че трябва най-накрая да прогледнеш?
Припев: