Оригинален текст
масова корупция
военно положение
обществен геноцид
няма никакво спасение
ненужна пропаганда
и страхова невроза
ако искаш разбери ме,
но изход вече няма, няма
това така е хей хора разберете
времето настъпи вие системата да спрете,
но кой ли слуша днес общественото мнение
и никой не отдава нему нужното значение,
но ето ме и мен2 повеждам народа
не мога да избягам аз от своята природа
силната си воля аз на хората наложих
методите лични до един им ги приложих
трябва подчинение, масата го иска
Няма ги героите, на кой ли пък му стиска?
Доста съм се мъчил, но дойде и моя час2
и ако се опълчите ще смачкаме и вас.
Пр: И отново съм застанал, Ъ
от другата страна / 3
Отново съм обгърнат аз от помислите мрачни
чувствам го добре, не искам да отричам
твойте страхове ми се виждат тъй прозрачни
главата ти да смачкам аз отдавна се заричам
и честно да си кажа мойта гледна точка
различна е от тази на съвременните хора
те се мразят и го считат за нормално
карат те и теб да се почувстваш като тях2
Съдбата ми предложи, да доста варианти
и можех да направя доста бърза кариера,
но винаги аз хващах за острието ножа
и почнах с друга мярка своите мисли да си меря
Но аз не съм такъв, на герой не ще се правя вечно,
а и мразя да ме лъжат2
Просто не понасям тези купища лъжи2
чувствам се подтиснат, а смачкан си и ти2
на хората държиш, а и те държат на теб2
Слушай ги2 и не ще те изоставят
И пак отново съм застанал аз от другата страна
другата страна
Пр:
Аз съм сам, сам съм, но не искам да го кажа,
а с действията свои аз накрая ще докажа,
че хората забравиха природните закони,
следвайки единствено амбицийте свои2,
а мойта успеваемост зависи от нещата,
които изградил съм сам във личния живот
Чуйте ме добре и така ще разберете,
че всяка подсъзнателна реакция е моя2
да, но няма как аз да спра смъртта,
а тя се спря за мен с внимателно усърдие
и някъде дълбоко в мен значенията скрити
странно, но защо ли продължават да болят
Болка, отчаяние, разруха, страх
защо ли съм роден сега в тоя скапан свят
И мисля си2 какво ще стане с мен2
защо така съдбата ме обрече2,
а душата ме боли от дългото терзание
и в пустото мълчание на мрака се покрива
там, където всичко е подвластно
на навиците стари и желанията лични
Пр:
Не, не искам да отричам "Да"
Да. Това си е така.