Оригинален текст
Объркани мисли те хвърлят в депресия гледайки мрачното сиво небе някой пожертва моя живот, виждайки в него лична изгода. Астралното вече се слива с реалното разлика няма остава идеята. Черно лице и черни мисли, изход не виждам смазан съм, аз стоя на ръба съсипан от болка нямайки вяра в утрешния ден. Животът не си струва болката да бъдеш роден. Търся спасение вътре в мен. Смачкваш бавно чувства излишни. Навсякъде хора с празни лица ти страдаш от всичко уж толко реално, а в същото време банално. Страх и заблуда виждаш навред, задаваш въпроси, но отговор няма, но знаем как и какво да направим тъпчейки догми, рушейки света живеейки незатиснат от негативни промени, не усещаш, че част от света си и ти. Чувстваш се излъган в този свят пълен с омраза. Трябват промени да време е
Пр: От моето бездействие
застой се получава (х3)
немога да издържам дълго без да продължа
И нас ни боли, но все пак търпиме, надежда все още таиме в нас, поемаме риска да търсиме ново, а всичкото старо отричаме днес. Ние вървиме по пътища новоизградени забравяйки как сме живели преди. Паника, страх, отчаяние, Болка - чувства нормални за днешния свят. Притъпени инстинкти, безмислени догми всичко това втълпяват ни днес, праведни хора те учат да лъжеш и си безсилен, а законът са те. Още от малки набиват в главите ни как да живеем в техния свят, вълчи закони те следват навсякъде как да направиш и крачка в страни. Посредствен свят и посредствени хора, безмълвна съдбата сякаш бяга от тях, ти си сляп за света и се чувстваш излишен. Корумпирани военни редят правилата. Корупция, страх, масова пропаганда на това те градят своята власт. Защо да се залъгвам и да вярвам в утре, което едва ли ще дойде за мен.
Пр:
Тъпите военни ме командват сега, аз се дразня, но защо е това безмислени неща се вършат тука днес в тези времена без капчица прогрес те са много знам, но това не е фал аз ще се пригодя за този интервал за времето, в което задължен съм да съм тук, но страх ме е да не превърна себе си в боклук.
Ще се опитам да извадя полза от това, възможностите малки са, но какво от това и спомените пресни подкрепят ме сега, условия създадох аз за своята душа. Психически въздействам на останалите тук, но не мога да усетя как постигам аз това с характера спокоен аз не мога да съм друг. Уважаван съм в тези гадни времена.
Правителства падат, лъжата остава, а ти подтискаш в себе си силния гняв. Религий разни и думи без смисъл. Целта им е тъмна в личния свят посредством страх и закани се манипулира лесно общественото мнение ни е вече известно. Превъзмогнал страха си породен от бездействие ставам различен и вече оказвам въздействие.