Гледай видеото
Оригинален текст
Клада се накладе насред село мамо,
тъпаните бият и гайдите свирят.
На светъл празник мамо, Константин и Елена,
цяло село мила мамо там се е събрало.
Една мома мамо по жарава ходи,
с икона мамо в ръце играе.
Хем играе мила мамо, с тъжен глас нарежда,
хубостта й мила мамо нийде равна няма.
Който я погледне мамо, запленен остава,
а гласът й мамо всички покорява.
И като оракул мамо всичко тя предрича,
сълзите й мила мамо в жарава се стичат.
Любила е мома мамо, юнак отдалече,
страшен змей пронизал мамо, но ранен сам паднал.
Свойто либе чака мамо мома нестинарка,
билки да му свари мамо, рани да превърже.
Пее малка мома, сълзите й капят,
че нейното либе мамо тъй ще си отиде.
Краката й горят мамо, сърце ще изхвръкне,
до гърди с ръце притиска иконата свята.