Гледай видеото
Оригинален текст
Отиваш си, не мога да те спра, безсилен искам да говоря,
но не мога,
поглеждаш ме със стъклени очи, къде изчезна мисълта ми от тревога? Не зная и да зная как ли бих те спрял?
Твоя поглед студен да ме заледи,
този сън младостта ми нека съхрани.
И някой ден Боже мой да ме събудиш,
щом намериш за мене лек, мъката да погуби.
Припев:
И боря се за въздух, замаян се усещам,
дланите изстиват и кръвта се вледенява.
В лед да се превърна, така ще съм безсмъртен,
ще чакам с вековете любовта ни да възкръсне.
Изгубвам се във времето, но моето сърце ранено моли и се надява,
че някога в някой друг живот възможно е да ме обичаш и тогава сълзите заледени ти ще разтопиш.
Твоя поглед студен да ме заледи,
този сън младостта ми нека съхрани.
И някой ден Боже мой да ме събудиш,
щом намериш за мене лек, мъката да погуби.
Припев:(x2)