Оригинален текст
Музика: Теди Георгиев
текст: Анна Александрова
Прикова обичта на прага ми гвоздей.
Все се бунтувам, а глас се не чува.
На мъката тежкото тъмното грозде
във вино превръщам и пак те сънувам
Где се скиташ? Защо ли домът ти е тесен
Тъй и аз ли да хукна от него да бягам,
да се нося по друмите с вихъра бесен?
но стоя и те чакам, прикована на прага
Ти ли си? - шепнат косите разпуснати.
Ти ли? - протегнати тръпнат ръцете.
И насън те зова с изгарящи устни,
а сърцето ми вехне - откъснато цвете.
Прикова обичта на прага ми гвоздей.
Все се бунтувам... Нима не ме чуваш?
Със вино от тежкото тъмното грозде
ще те опия да ме сънуваш...
Ти ли си? - шепнат косите разпуснати.
Ти ли? - протегнати тръпнат ръцете.
И насън те зова с изгарящи устни,
а сърцето ми вехне - откъснато цвете.
