Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Why do we stay together, even if we’re not happy? Read now

Оригинален текст

На двайсет километра от Бургас
сияеше едно градче пред нас,
едно градче със себе си заето -
Поморие се казваше градчето,

което със дискретност всеотдайна
опазваше опасната ни тайна.
Там някъде, край рестораната скучен
паркирах мотопеда незаключен.

Поморие е нашта клетва,
почти изречена на глас.
Едва на двайсет километра
отдалечена от Бургас.

И тръгвахме по улички домашни,
под слънчев смях и под смокини прашни,
вървяхме млади, влюбени, транзитни
край дворчета съвсем любопитни.

Под нас любовна тръпнеше скалата -
целувка на морето и земята.
И чувах на сърцето си синкопа -
аз Пейо бях, а аз пък Калиопа.

Поморие е нашта клетва,
почти изречена на глас.
Едва на двайсет километра
отдалечена от Бургас.

Дали не сбърках, или ти не сбърка -
но все по теб умът ми още хвърка.
Ти спиш сега, привършила прането,
на двайсет километра от градчето.

С нокът спомен паметта ми драсва,
отдавна мотопедът ми ръждясва
и трябва да запалим с теб колата,
за да отидем двама при скалата.

Поморие е нашта клетва,
почти изречена на глас.
Едва на двайсет километра
отдалечена от Бургас.
Поморие е нашта клетва,
почти изречена на глас.

естрада
Зареди коментарите

Още текстове от Стефка Берова и Йордан Марчинков