Оригинален текст
Музика: Христо Манов
текст: Ралица Монева
Не ме вини понякога, когато
потърся в чуждо рамо утеха и топлина,
кръвта, когато бясно бие - скала в море
и няма сила на земята, която да я спре.
Не ме вини и "грешница" не казвай,
защото и ти си също грешник като мен.
Мъжът жената пожелава някой час
и Бог един решил е всичко много преди нас.
Не ме вини, не казвай "Сбогом!"
Не ме съди - грехът е огън.
Той в нас гори и бягство няма.
Сърце, прости - безгрешни няма...
Обичай ме дори, когато страдаш.
Обичай ме и всичко нека да си простим.
Кръвта да удря бясно, диво - скала в море,
да няма сила на земята, която да я спре.
Не ме вини, не казвай "Сбогом!"
Не ме съди - грехът е огън.
Той в нас гори и бягство няма.
Сърце, прости - безгрешни няма...
