Оригинален текст
От заник - слънце озарени,
алеят морски ширини,
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни...
И корабът се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове.
И някога за път обратен
едва ли ще удари час:
вода и суша - необятен
светът ще бъде сън за нас!
А Вардар, Дунав и Марица,
Балкана, Странджа и Пирин
ще греят нам - до гроб зарица
сред споменът един.