Оригинален текст
Ветре, клех те, клетва не остана,
брат бъди ми, не ходи в Балкана.
Не отчупвай тънките върхари,
не оголвай китните чукари.
Где, кажи ми, либе ще се скрие,
враг кога му дирите открие?
Где на завет морен ще полегне,
сън кога му клепките натегне.
Либе мое, галено и сладко,
три години тъка тънко платно.
Тихом плача, сведена над стана
с черен кенар, да не види мама.
И от платно ще ушия дари
и ще тръгна с кротките дървари.
В ранно утро в гори да се скитам,
звяр и билки зарад теб да питам.
Кажат ли ми гроба ти къде е,
виквам, припев сватбен ще запея.
Да поканя китните сватбари,
левент буки и дъбаци стари.
Кога срещнат твоите другари,
да не късат тънкото им лико,
за да връзват лютите им рани. (х2)