Оригинален текст
Съдба лоша, що събра ни нази
двама толкоз късно.
Защо Господ ни създаде
мене рано, тебе късно.
Та сърца и в ритъм бият,
щом очите ни се видят.
Ти изгряваш, аз залязвам,
страдам, мила, щом те видя.
Срещата за нас е пролет,
а раздяла - късна есен.
С друг и друга ний живеем,
един за друг ний копнеем.
Аз те срещнах, но защо ли,
сал сърцето да ме боли.
Откак, мила, в теб се влюбих,
аз живота си погубих.
Дълго търсих да намеря
друга мила като тебе.
И година след година,
много време как измина.