Оригинален текст
Ла-ла-ла-ла...
Ти спомняш ли си онзи град далечен,
едно момче и тъжно, и само?
То слиза там на двора всяка вечер
и търси във кутията писмо.
Ти помниш ли това момче в здрача
как тичаше след тръгващия влак?
То всяка вечер чака раздавача,
но той не идва никога у тях.
Ла-ла-ла-ла...
И тази тъжна вечер, както всяка,
не питам ти къде си и с кого?
Едничко стопля ме сега във мрака
това забравено от теб танго.
Но зная, ти не ще се върнеш вече
при туй момче и тъжно, и само.
А то с надежда чака всяка вечер
поне едно, поне едно писмо.
Ла-ла-ла-ла...