Оригинален текст
Аз имам само две груби ръце
и двуострата ладия стара.
В мен бушува моряшко сърце,
както всяко сърце на рибаря.
Аз имам само две стари гребла
и синия свод на небето,
а когато опъна платна,
като чайка летя над морето.
От сутрин до вечер сред морската шир,
аз волно се нося в безкрая.
С ветровете се гоня безспир
и аз нищо не искам да зная.
Но коя, пропита от нежна любов,
девойка прекрасна ме чака?
Чака в сърце ми любовният зов,
както всяко сърце на рибаря.