Оригинален текст
Сякаш сън, сякаш дъжд, сякаш сняг,
сякаш пролет и есен и зима.
Твойта сянка над младата ръж се изви,
като кърпа, синя.
Непрежалена, тъжна зора, като яребица
се заобажда. И една ароматна шега
почна лекичко да те възражда.
Аз се спрях! Аз се спрях! И затворих очи
вероятно да те преживея.
А душата виновно, виновно мълчи, само
сянката мина през нея.
Само вятъра, вятъра вейна една
пиле някакво изписука.
Ах каква, ах каква синева, синева
сме забравили някъде тука!