Оригинален текст
Ти вървиш във нощта в лабиринт от самота -
безкраен път, тъй далеч от мен сега.
Защо измъчваш моя тъжен ден?
Изгарям в онзи луд копнеж да си тук, да си с мен.
Няма ли да забравиш, да простиш?
Така боли - поне в съня ми се върни.
Не без теб, не сега в лабиринт от самота -
ще те търся навред и във огън и във лед.
Не ме отблъсквай във калта, ще осъмваш пак сама.
Не мога без теб да посрещна утринта,
при мен ела.
Сред посоки и лица докосвам спомени,
строшени от една игра - лабиринт от самота.
Защо измъчваш моя тъжен ден?
Изгарям в онзи луд копнеж да си тук, да си с мен.
Няма ли да забравиш, да простиш?
Така боли - поне в съня ми се върни.
Не без теб, не сега в лабиринт от самота -
ще те търся навред и във огън и във лед.
Не ме отблъсквай във калта, ще осъмваш пак сама.
Не мога без теб да посрещна утринта,
при мен ела.
(При мен ела... в този, в този, в този лабиринт от самота)
Не без теб, не сега в лабиринт от самота -
ще те търся навред и във огън и във лед.
Не ме отблъсквай във калта, ще осъмваш пак сама.
Не мога без теб да посрещна утринта,
Не без теб, не сега в лабиринт от самота -
ще те търся навред и във огън и във лед.
Не ме отблъсквай във калта, ще осъмваш пак сама.
Не мога без теб да посрещна утринта,
при мен ела.