Гледай видеото
Оригинален текст
Марко иде йот Солуна града
*чо‘ен кожух найопаки носи,
бойно копье положито носи,
остра сабя по калдръми влачи,
врана коня невесело язди
и у нищо весело не гледа.
Никой не смее Марко да си пита
наела се Марковата сестра,
наела се Маркоте питала:
- Еве, стана девет годин‘ време
как те гледам тъжен и кахърен
и врана коня невесело яздиш.
Врана коня невесело яздиш
бойно копье положито носиш,
остра сабя по калдръми влачиш,
остра сабя по калдръми влачиш
и у нищо весело не гледаш.
Що ти, *брале, на душа тегнее?
Дума, дума Марко Кральевити:
- Ле-ле, сестро, ле-ле, мила сестро
кат‘ ме питаш – право че ти кажем.
*Еве, стана девет годин‘ време
как си водим Елена невеста
и она нема йот сърце рожденье.
*чо‘ен - остар. диал. чохен, кожух ушит с чоха (вид сукно, гладък вълнен плат);
*брале - остар. диал. братче, обръщение към по-малък брат;
*еве - остар. диал. частица ето;
Видеото е добавено от Coraggio
народна