Оригинален текст
Навън е всичко побеляло
Само вятърът се чува да шуми
А сърцето ми е онемяло
Сякаш спира да тупти..
Тъгата по теб в душата царува
А мислите за теб шептят
Толкова те искам и жадувам
Че устните ми името ти все мълвят..
Още малко времето ще ни разделя
Докато със теб се съберем
Да сме щастливи само се моля
И да се пазим от врагове.
Любовта ни премина през много огньове
Но в нито един, частица от нея не изгоря
Борейки се, правехме мостове
По които аз към теб и ти към мене вървя..
Това, което сърцето гради,
ръка не може да разруши
И колкото злоба и завист у чуждите хора да има
Нашата обич остава завинаги, и непоколебима.