Гледай видеото
Оригинален текст
Когато си останал сам,
kогато си попаднал там.
Където ти си минало
и всичко е изстинало.
Когато вече нямаш път,
когата леден е дъхът,
когато те прегръща мрак
и чувстваш се оглозган пак.
Когато уморен стоиш
и нямаш сили да решиш
дали да търсиш нова цел
със волята назаем взел.
Когато си застанал пак
на голия пустинен бряг,
където в мътната вода
се дави твоята душа.
Колко много грозота,
колко искренна помия,
страшна злобна суета,
но не можеш да се скриеш.
Колко подлост и тъга,
колко лъжене за всичко,
колко страшна пустота,
правеща те безразличен.
Когато се запиташ ти
къде са твоите мечти,
когато безполезно пак
опиташ да намериш бряг.
Когато отчужден стоиш
и нямаш сили да простиш
дори на себе си напук
сполуката на някой друг.
Колко хора с две лица?
Колко бедстваща омраза?
Колко люта е мисътла
е за другите зараза.
Колко ти и колко са,
колко ти успя да бъдеш
колко вярваш ти сега,
че ще бъдеш още.
Колко вярваш във новия ден?
Вярваш сега.
Колко вярваш във свойта съдба?
Колко вярваш в красиви неща?
Вярваш сега.
Колко вярваш във свойта душа?
Колко?