Гледай видеото
Оригинален текст
Времето е нежен палач,
убиец прекрасен –
тихо, без възторг и без плач,
подрежда ненужното.
Затваря едни врати,
изтрива едни следи...
И сега изведнъж вече ти си на ред
да обичаш до смърт, да умреш от любов.
Аз умрях неведнъж и сега съм на ред
да възкръсна - цял и нов.
Вече късно е да си тук
и още е рано.
Времето е честен палач –
понякога дава шанс..
Отваря едни врати,
не скрива едни следи...
И сега изведнъж вече ти си на ред
да обичаш до смърт, да умреш от любов.
Аз умрях неведнъж и сега съм на ред
да възкръсна – цял и нов.
Затварям едни врати,
изтривам едни следи,
очите ми свикват с друга светлина.
И сега изведнъж вече ти си на ред
да обичаш до смърт, да умреш от любов.
Аз умрях неведнъж и сега съм на ред
да възкръсна – цял и нов.