Гледай видеото
Оригинален текст
О, братко мой, братко,
Ти колко си странен, мой братко,
Опъван, огъван, а вечно безгневен,
Най-странното нещо на тая земя...
О, братко мой, братко,
Като къртица живееш, мой братко.
Живееш кротко във мрака, копаеш напред,
Копаеш надолу, заравяш се сам.
О, братко мой, братко,
Като врабче си ти, мой братко,
Като врабче подскачаш наляво-надясно,
Подскачаш, а все не летиш!
Но страшен си, мой братко,
Страшен си, защото си много!
Не си един, двама, трима, сто,
Ти си милиони!
И как да кажа аз
Виновен ли си ти,
Безгневен ти, бедняко мой!
Виновен си и ти -
Пред себе си признай,
Защото все търпиш докрай!
О, братко мой, братко,
Като скорпион си ти, мой братко,
Уж трябва да жилиш, когато те мачкат,
А ти убиваш се сам!
Имаш зъби и нокти, мой братко,
Имаш, а живееш във стадо!
Разбираш ли сега, като ти казвам, че ти си
Най-странното нещо на тая земя...
О, братко мой, братко,
Опасен си, мой братко,
Точно толкова страшен си,
Както е страшен угаснал вулкан...
Най-страшното е, мой братко,
Че не си един, а си много!
Не си един, двама, трима, сто,
Ти си милиони!
И как да кажа аз
Виновен ли си ти,
Безгневен ти, бедняко мой!
Виновен си и ти -
Пред себе си признай,
Защото все търпиш докрай!
И как да кажа аз
Виновен ли си ти,
Безгневен ти, бедняко мой!
Виновен си и ти -
Пред себе си признай,
Защото все търпиш докрай!
Защото все търпиш докрай!
