Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Sinan Sakic

Sinan Sakic

Dodje mi da placem kao dete

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Tamo, tamo gde Sunce izlazi
nestaju tvoji koraci
iza oblaka

Tamo senka sam od coveka
ti ostaces mi doveka
k'o daleki Istok daleka

Ref.
Dodje mi da placem kao dete
sto na svetu nema nikog' svog'
da vec jednom kazem "zbogom, svete"
al' ovakve nece cak ni Bog

Dodje mi da placem kao dete
da placem nad svojom sudbinom
godine bez tebe proklete
zivot nema veze sa zivotom
zivot nema veze sa zivotom

Tamo, tamo gde Sunce izlazi
sreca me zaobilazi
bezi od traga

Tamo senka sam od coveka
ti ostaces mi doveka
k'o daleki Istok daleka

Ref.

Ref.

Превод

Там, там където слънцето изгрява
губят се твоите следи
зад облаците.

Там съм само сянка на човек,
за мен ще останеш завинаги
като далечния Изток - далечна!

Припев:
Идва ми да плача като дете,
което на света няма никакви близки
и вече завинаги да кажа "СБОГОМ СВЯТ",
но така не иска дори и Бог.

Идва ми да плача като дете,
да плача над своята съдба,
годините без теб са проклети,
живота ми няма връзка с живота.
Живота ми няма връзка с живота!

Там, там където слънцето изгрява,
щастието ме заобикаля бяга от следите...

Там съм само сянка на човек,
за мен ще останеш завинаги
като далечния Изток - далечна!

Припев:
Идва ми да плача като дете,
което на света няма никакви близки
и вече завинаги да кажа "СБОГОМ СВЯТ",
но така не иска дори и Бог.

Идва ми да плача като дете,
да плача над своята съдба,
годините без теб са проклети,
живота ми няма връзка с живота.
Живота ми няма връзка с живота!

Припев:
Идва ми да плача като дете,
което на света няма никакви близки
и вече завинаги да кажа "СБОГОМ СВЯТ",
но така не иска дори и Бог.

Идва ми да плача като дете,
да плача над своята съдба,
годините без теб са проклети,
живота ми няма връзка с живота.
Живота ми няма връзка с живота!

Зареди коментарите

Още текстове от Sinan Sakic