Оригинален текст
Дали бе сън или съдба - изгря пред мен като видение
и тази странна тишина, обгърнала го със забвение.
И на криле аз полетях, назад през векове, епохи.
Усетих порив на духа, незнаен глас в мен проговори.
Аааа...
Зная, че нечакан гост съм аз, усещам устните треперят -
Маниер и леко дрезгав глас издават трепета във мене.
Покой във тази самота аз търся, знам, и ще намеря -
душата - скитница сама - намери пристан за молитва.
Аааа...
Аааа...
