Оригинален текст
Събудих спомена и те видях,
харесвах те и влюбен бях,
а вечер, скрити под завивката,
откривахме света без грях.
Пораснахме и времето реши,
че трябва да се разделим -
не беше лесно, но съдбите си
не можем да ги разменим.
Не беше лесно, но съдбите си
не можем да ги разменим.
Споменът, който се роди
от радост, болка, страст, от шепот и сълзи
пак ме връща там, под завивката,
там, при тайната на две души.
Пораснахме и времето реши,
че трябва да се разделим -
не беше лесно, но съдбите си
не можем да ги разменим.
Споменът, който се роди
от радост, болка, страст, от шепот и сълзи
пак ме връща там, под завивката,
там, при тайната на две души.
Споменът, който се роди
от радост, болка, страст, от шепот и сълзи
пак ме връща там, под завивката,
там, при тайната на две души.