Оригинален текст
Пак мълчим някак тревожно
виновна болка броди в нас.
Пак мълчим някак безбожно
живота ни отне и съвест, и грях.
Пак мълчим, няма въпроси,
и тлее бавно страстта ми към теб.
Чудя се кой ли ще носи
моята вина в идния ден.
Всяка вечер се наказвам с тебе
и с мъка питам се "Защо?".
Всяка вечер се преструвам
на влюбен по детски,
на влюбен, но без душа.
Тайни срещи, шепот късен
миг откраднат, жажда, сладък стон.
Дим цигарен, гръб досаден,
силна болка, цял живот все така.