Оригинален текст
В последния ден на старият свят
редуват се в мен нежност и яд.
Земята раних, небето разлях,
сърцето си скрих в отровния прах.
Но старият свят и стария ред
лягат да спят точно в без пет.
Мигове мрак
после започваме пак.
Нов свят носят звездите.
Силата скрита само опитай.
Отпусни мисълта си.
Ей там, на тази алея,
щом сме на нея ще проумеем
как да свържем мечтите си.
И ражда се той, сякаш вулкан,
плува над нас от киноекран.
Всичко тупти във собствена страст,
всичко си ти и всичко съм аз.
С поглед сега следвам следи,
мисли чета, местя стени.
Мигове мрак
и ето започваме пак.
Нов свят носят звездите.
Силата скрита само опитай.
Отпусни мисълта си.
Ей там, на тази алея,
щом сме на нея ще проумеем
как да свържем мечтите си.
Нов свят носят звездите.
Силата скрита само опитай.
Отпусни мисълта си.
Ей там, на тази алея,
щом сме на нея ще проумеем
как да свържем мечтите си...