Оригинален текст
Хоризонтът розовее, ти си още още тук,
минутите как да спра не знам,
колко пусто е когато с теб стоим един до друг
и забравям в миг, че скоро ще съм сам.
Недей ми казва тези тъжни думи,
за любовта не значат нищо те,
погледни ме и мълчи- аз вярвам на твоите очи!
- В какво да вярвам, не знам?!
Припев:
Зад завоите се губи често нашият път,
познат и винаги нов,
сърцата ще открият къде е той-
посоката се казва ЛЮБОВ!
Щом се вслушвам в тишината на деня и на нощта,
ще чувам твойто "сбогом" всеки миг,
ако спрат внезапно стъпки пред заспалата врата
ще очаквам развълнуван твоя вик.
Недей ми казва тези тъжни думи,
за любовта не значат нищо те,
погледни ме и мълчи- аз вярвам на твоите очи!
- В какво да вярвам, не знам?!
Припев:
Зад завоите се губи често нашият път,
познат и винаги нов,
сърцата ще открият къде е той-
посоката се казва ЛЮБОВ!