Оригинален текст
Как искам да ти кажа
аз тези две слова,
делят ни само три етажа -
проблем ли е това?
За Шекспир пак се сещам -
балкона ти следя.
Дали ще дойдеш ти на среща?
О, кажи ми "да"!
Отново нямаш време
за мен да отделиш,
сърцето, дявол да го вземе,
още ме боли!
Не можем ли без рани
във наш'то общество,
ах, Жулиета пак ме мами -
защо ли, за какво?
Всеки ден - уморен,
вечно блед,
аз съм само съсед,
тя е лек!
Отново нямаш време
за мен да отделиш,
сърцето, дявол да го вземе,
още ме боли!
Не можем ли без рани
във наш'то общество,
ах, Жулиета пак ме мами -
защо ли, за какво?