Оригинален текст
1.Светът не вярва в стари богове!
Светът не чака нова Богородица!
Светът си знае както две и две
какво е безизходица.
2.Въртиш се нощем в тясното легло
в безсъние хроническо
и нявгашното пещерно тегло
изглежда ти епическо.
Пр.: И сто годишните войни,
и бутафорните нашествия,
и тези реформаторски войни
без никакви последствия,
без никакви последствия...
3.И онзи доктонерски патос,
залял трибуните и пресата...
Светът забрави всичко свято
и всичко сменя в интересите.
4.Светът не иска и да знае
какво ще му се случи скоро.
Начало ли е , или краят -
светът е схванат от умора!
Пр.: А ти на себе си се помоли!
И вярата ти нека е всесилна!
Моли се , докато те заболи!
Защото всяка болка е,
защото всяка болка е
РОДИЛНА!