Гледай видеото
Оригинален текст
Ти си един смешен малък мъж.
Всичко при теб малко е за нас -
малко легло в малката ти стая,
с малко колело бродиш из града.
Всички деца с теб си играят.
Ти си добър, тъжен, малък мъж.
Да бе успял поне веднъж
да станеш ти като другите.
Bridge:
Докога ще съм такъв?
Аз последният съм пак.
Но така не съм ли пръв
малък мъж - голям хлапак?...
Е-е-е-ей...
Но днес е сам малкият прозорец,
сякаш е ням малкият квартал.
Няма го там малкият човек.
Всички деца питат -
Bridge:
За добрия малък мъж.
За последния хлапак.
И разбрахме изведнъж,
че големи сме все пак.
Уо-о-о...
"- Няма да плачеш.
Той е заминал в една много малка страна,
където всичко е малко, но много смешно.
И когато се върне
ще ти разкаже страшно весели истории.
А дотогава трябва да слушаш,
за да пораснеш и да станеш
голям като мен, нали?
Да ти разкажа ли една голя-а-ама приказка?
Искаш ли!?
- Да искам! Разкажи!
- Добре, слушай сега!И така...
Имало едно време..."