Гледай видеото
Оригинален текст
Хващам влака за Бургас, във купето е пълен мраз
Натъпкани сме като копърки във собствен сос (собствен сос)
Опитвам се да дишам, хора, помогнете,
докато преминем, Нефтохима спрете!
Закъснение – безбожно, да стоиш седнал - вече невъзможно
Моля се на машиниста да настъпи малко този влак (този влак)
И ето виждам пясъка, морето,
знам, че съм преминал през Филибето, Тулово, Твърдица, Айтос, Карнобат
и си пея…
Харабия, бейбе! Харабия, бейбе йее!
Харабия, бейбе си пея аз, защото съм във Бургас X2
Усещам свежия морски бриз, на моста се разхождам без каприз
Във дясната ръка се вее прясна странджанка (странджанка)
Самолет номер пет, давай газ за Бургас
Виждаме, че каца във Сарафово
Меден рудник, тук ли сте? Славейков, Изгрев, Център и Лазур,
Вдигнете си ръцете до небето!
Завладейте морската градина, за да ви помнят и догодина.
Скачайте на плажа за по бира, цаца и сафрид!
Харабия, бейбе! Харабия, бейбе йее!
Харабия, бейбе си пея аз, защото съм във Бургас X2
Вървях една вечер по „Богориди“. Близо до грамофона ме срещна един човек, беше облечен в тъмно-сив шлифер, даде ми един плик и ми каза да не го отварям преди изгрев слънце. После изчезна в тъмнината. Изпълних заръките му. Отворих плика точно в 05:48 сутринта и на него пишеше…
Харабия, бейбе! Харабия, бейбе йее!
Харабия, бейбе си пея аз, защото съм във Бургас X2
Харабия, бейбе, бейбе! Харабия, бейбе, бейбе!
Ууу, харабия, уу харабия, Харабия, бейбе, бейбе!
I’m gonna love you, харабия! I’m gonna love you, харабия!
Уууууууу!