Оригинален текст
Бавно, тежко отваряш
очи върху топлата нощ.
Не поглеждам,
а зная - облечена в скрит въпрос.
Малка болка красива,
от разкъсващи плът светлина.
в огледалното черно,
пак обгаря една сълза.
Припев:
Ти открадна вместо мен страстта,
вълшебно крехка,
но как да те спра?
Не усетих - не,
отново страх
от малко обич,
която да ти дам.
Нереално красива,
завладяващо, бавно открих,
пленяващо дива,
като отровен бръшлян,
неразкрит.
Тихи стъпки заглъхват,
в среднощен парфюм,
необлечени думи,
на един стих по-красив.
Припев:
Ти открадна вместо мен страстта,
вълшебно крехка,
но как да те спра?
Не усетих - не,
отново страх
от малко обич,
която да ти дам.
И малка красота,
и не една сълза.
И моя малка красота,
и не една сълза.
По-красива от есен,
не виждала грях до сега.
Аз поисках смеха ти,
от объркани малки неща.
Изгарящо, бурно,
скрит зад стар параван
се отпуснах последно,
потънах в теб като блян.
Припев:
Ти открадна вместо мен страстта,
вълшебно крехка,
но как да те спра?
Не усетих - не,
отново страх
от малко обич,
която да ти дам.
И малка красота,
и не една сълза.
И моя малка красота,
и не една сълза. (х3)