Оригинален текст
Нещо се пропуква в бялата стена.
Черни като вени-жилки от тъга.
Шапката ме върна-избери врта.
Черна съм на прага,черен е страха.
Но каквото струва-скоро ще платя.
Себе си прегърнах казах бягай, луда жена!
Вятър и мъгла мога да платя,
Но дори на смърт остава трън във всяка пета.
Ставай и не мрънкай!-каза моят кръст.
Корени изтръгвах всякаш вадех зъб.
И когато свърших всичко за мен-носех света.
Вятър и мъгла мога да платя,
Но дори на смърт остава трън във всяка пета.
В камъка се спъвах с кървави крака.
Ниско се прегърбих, но ще продължа.
Лешоядът чака само за мен, да се уморя.
Вятър и мъгла мога да платя, Но дори на смърт остава трън във всяка пета.