Оригинален текст
Със вестник гащите си кърпя.
От сто години съм сама.
Със обич чашите прегръщам.
Самотна кучка е нощта.
При мене никой не се връща,
но и това не е беда.
Аз нямам мъж-той няма тъща.
Гнездо без птица и яйца.
А можеше някой мен да прегръща-
котви, русалки, космати гърди.
С любов да превръща леглото ми в сяра.
Небръснат, немит, свирепи очи.
Жени на моите години
излюпват хиляди деца.
И тази болка ще отмине-
животът свършва с любовта.
И тази болка ще отмине-
животът свършва с любовта.