Оригинален текст
Старата змия млада е била,
гонила в прахта мрак и светлина.
Който плаче тихо сменя кожа за крила
и солта с перата пада, пука се земята.
Вярвай, за да страдаш!
Падай, за да ставаш!
Пеем или плачем, и няма край... (2)
Старата върба млада е била,
галила с ръце своята река.
Тя къде отиват всички виждала сама,
как сълзи в небето слагат слънце и луна.
Вярвай, за да страдаш!
Падай, за да ставаш!
Пеем или плачем, и няма край... (2)
Старата жена млада е била,
кърмила сама син и дъщеря.
Там където плачат всички палела свещта
и на своята молитва кръстела ръка.
Вярвай, за да страдаш!
Падай, за да ставаш!
Пеем или плачем, и няма край...(2)