Оригинален текст
Душата ми излезе на балкона да простре снага.
в годините отнeсeни от вятъра на пролетта.
Стрелката в циферблата е ударила среда
и липсва ми наивникът от другата страна.
Не стана зян любовта
щом посадил си цветя.
И питаш се дали си дърт или си вечно млад.
Детето плаче, зъбите болят.
Живота те претрепва с чук,
тъй както никой друг,
а спомените с блус и махмурлук
Мечтите ти преливаха от птици над града
Приятели са всички, беше страшна будала,
и бъркаше бодилите със розите на таз земя,
но в името на слънцето със лампите горя.
Не стана зян любовта
щом посадил си цветя.
И питаш се дали си дърт или си вечно млад.
Детето плаче, зъбите болят.
Живота те претрепва с чук,
тъй както никой друг,
а спомените с блус и махмурлук.