Гледай видеото
Оригинален текст
Пак отварям пътната врата,
търся топлината на дома,
недокоснатата тишина
чака мълком, да се прибера…
Някой времето е приласкал,
спи, загърнато под топъл шал,
в недокоснатата тишина
тръпнат неизказани слова…
Всеки път, когато се завръщаш,
аз съм тук, очаквам те от много дни,
сълзите вместо да преглъщаш,
нека завали…
Припев:
Не мога времето да върна,
не мога още да забравя,
да можех, щях да го направя,
но ме боли…
Как искам пак да те прегърна,
студено е във самотата,
да можех слънцето да зърна,
но ще вали…
Аз съм тук, при пътната врата,
чакам те с отворена душа,
пея музиката на дъжда
с неизказаните ми слова…