Оригинален текст
Легенда отминала през стари векове,
за блудница живяла в разкош сама.
Обичала, обичала е мъж,
той тайно се измъкнал при друга сутринта.
Припев:
На своята природа верен мъжът погазва всичко, всичко в любовта
и тръгва той, и горд, и лицемерен, при друга тръгва още, още сутринта.
И оттогава таз блудница красива изгаря всеки след любовна нощ.
Изгаряла ги тя, горяла, изгаряла на клада, на клада любовта,
изгаряла до голото си тяло избраникът пореден, пореден към смъртта.(x2)
И до смъртта си тя очаквала в нощта
да я погуби от любов пак този мъж.
Пак този мъж, пак тоз неверен мъж,
защото знаят се, обичат се, но само веднъж.
Припев:
Надеждата умирала последна, на кладата последна ще е тя.
Изгаряла ги тя, горяла, изгаряла на клада, на клада любовта,
изгаряла до голото си тяло избраникът пореден, пореден към смъртта.(x2)