Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Sasa Matic

Sasa Matic

More tuge

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Ko maslačak dahom
vetra srce puklo je
a za tobom ludo tuklo je
Bol duboka kao bezdan
sada mrvi me
mesto tebe nocas grli me

Tako mi nedostajes
da mi usne dotaknes
da odagnas ovu bol
u grudima

Ne mogu ja dalje bez tebe
ziveti u moru tuge
disati kraj neke druge
eh da mi je samo da ti cujem glas
da u njemu nadjem nadu
i da nadjem spas

Mislila sam da cu moci
novim putem ja
da za ljubav ima vremena
Koliko ti neko znaci
kao meni ti
srce shvati kad ga izgubi

O kako mi nedostajes
da mi usne dotaknes
da odagnas ovu bol
u grudima

Ne mogu ja dalje bez tebe
zivjeti na ovom svjetu
sama kao list na vjetru
eh da mi je samo da ti cujem glas
da u njemu nadjem nadu
i da nadjem spas

Severina i Sasa:2x
Ne mogu ja dalje bez tebe
živjeti u moru tuge,
dok ti spavaš pored druge
eh da mi je samo da ti cujem glas
da u njemu nadjem nadu
i da nadjem spas

Превод

Като глухарче в порива на вятъра
сърцето ми разбито е,
а за тебе лудо бие.
Болка като бездна дълбока
сега мъчи ме,
вместо тебе вечер прегръща ме.

Така ми липсваш
устните ми да докоснеш,
болката в гърдите да прогониш.

Не мога да отида по-далеч без тебе,
в море от тъга живея,
дишам край някакви други,
ех, да можех само да гласа ти да чуя,
в него спасение и надежда да потърся.

Мислех,че ще мога друг път да намеря,
че за любовта има време.
Колко ли някой значи за тебe,
както ти за менe,
сърцето знае, когато губи.

О, колко ми липсваш,
устните ми да докоснеш,
болката в гърдите да прогониш.

Не мога да отида по-далеч без тебе,
на този свят живея
сама като лист на вятъра,
ех, да можех само гласа ти да чуя,
в него спасение и надежда да потърся.

Не мога да отида по-далеч без тебе,
в море от тъга живея,
докато ти спиш с други,
ех, да можех само гласа ти да чуя,
в него спасение и надежда да намеря.

Зареди коментарите

Още текстове от Sasa Matic