Оригинален текст
Има някъде един човек,
винаги може да те разбере.
Има някъде едно дърво,
на което се качваш щом ти е само.
Има някъде едно око,
от него топло ти става, то те гледа с любов.
Има някъде един прозорец,
който щом поглразберееднеш-виждаш розов слон.
Припев: (х2)
Часът и мястото на срещата са известни -
това е твоят град, до него има влак,
ще взема кучето, ще опаковам багажа,
ще се преселя там - в твоя град.
Не искам да виждам и да чувам никой,
който ще ми напомня за реалността.
Ще избягям без предупреждение,
ще мога да почувствам малко самота.
Ще се махна от София и гадния дъжд,
ще посрещна зората, слънчето небе,
светли улички, мирис на трева,
твоя гряд е така... Ще се преместя там!
Припев: (х6)