Гледай видеото
Оригинален текст
Ако някой сега ме попита де е моята приятелка Зита,
моята малка кобилка кафява дето с длани тревица и давах.
Как аз да кажа че вече я няма, щом аз не вярвам че нея я няма,
две сълзи от очите се стичат и на тъжни звездици приличат.
Зита.(x3)
Припев:
Зита беше и бърза, и смела, и красавица без звездно чело,
от коприна бе тъмната грива и препускахме с нея щастливо.
Зита беше и бърза, и смела, и красавица без звездно чело,
сякаш птица лети над земята и надбягвахме топлия вятър.
Конче мое, приятелко Зита, ще отмине безгрижното детство
и със звън за далечни копита ще си иде доброто вълшебство.
Аз ще стана добра и голяма, ала тебе, ала тебе те няма
и ще чувам как звън на копита към небесни пространства политат.
Зита.(x3)
Припев: