Оригинален текст
Вълните на морето са жени,
избягали от къщите — окови.
Ела,
една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.
Ела,
сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди —
едва сега ще може да откриеш.
Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам
ще те намери.
Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай,
нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото —
умира.
Край
