Гледай видеото
Оригинален текст
Не знам дали още мога без теб,
че времето ров изкопа,
пропаст бездънна във нас
и аз останах без глас.
Да викам след тебе любов
кога те изгубих,не знам.
По пътя осеян с лъжи,
далеч от всички мечти.
Вървя, космически студ е край мен,
изригва в душата вулкан,
изгаря сърцето ми днес
викам,а сякаш мълча.
Сипе без тебе града
и скитам през него без път
сама се осъдих на съд
осъдих на съд.
Без теб,раздялата още горчи
но колко ли време не знам
не мога да вдигна очи.
Не,без теб превръща се
в лудост страстта
не знам каде съм сега
и лутом си търся врата.
Не знам, дали още мога без теб,
че времето ров изкопа,
пропаст бездънна във нас
и аз останах без глас.
Да викам след тебе любов
кога те изгубих,не знам.
По пътя осеян с лъжи,
далеч от всички мечти.
раздялата още горчи
от колко ли време не знам
не мога да вдигна очи.
Не,без теб превръща се
в лудост страстта
не знам каде съм сега
и лутом си търся врата.