Гледай видеото
Оригинален текст
1. Провикна се Станка хубава, на лична мома в селото: (2)
„Аз съм мома с очи череши, снага ми като топола. (2)
Еееей, хееей, снага ми като топола”. (2)
2. Провикна се Станка хубава, на лична мома в селото: (2)
„Мойто лице е лебедoво, зъби ми като бисери. (2)
Еееей, хееей, зъби ми като бисери”. (2)
3. Отде зачу стара ѝ майка, жално на Станка продума: (2)
„С твойта хубост, Станке голяма, радост и мъка ми носиш. (2)
Еееей, хееей, радост и мъка ми носиш”. (2)
4. Ще чуе мало и голямо, ще чуе, ще ти завиди. (2)
„Хорски са уста лошави, проклинат и прокълняват. (2)
Еееей, хееей, проклинат и прокълняват”. (2)
5. Мина се малко, не много, Станка се болна разболя. (2)
„То не било болест незнайна, най били лоши уруки. (2)
Еееей, хеeeй, таз Станка урочаса ли” ? (2)
