Гледай видеото
Оригинален текст
Тръгнал е Марко на гости, повел е Лена невеста,
вървели що са, вървели, стигнали гора зелена.
Настали поле широко, сред поле дърво високо,
под дърво синджир, кладенец, седнали да си починат.
Студена вода да пийнат, Марко на ела продума,
Марко на ела продума: "Либе Лено, Лено ле."
Я викни либе, та запей, из едно гърло, два гласа,
из едно гърло, два гласа, из една уста, две думи.
Орех с листи разлиства, Мирчо ле млада войводо,
развива, раззеленява, Мирчо ле млада войводо.
Под ореха ми седеха, Мирчо ле млада войводо,
терзие, млади златаре, Мирчо ле млада войводо.
Терзие седла шиеха, Мирчо ле млада войводо,
златари юзди лееха, Мирчо ле млада войводо.
Те се далече канеха, Мирчо ле млада войводо,
далеч за мома да идат, Мирчо ле млада войводо.