Гледай видеото
Оригинален текст
Спомен мил в моя дом вратата пак отвори
и руса плитка с поглед син с мен плахо заговори.
Напомни моите детски дни и куклите предишни.
Две искрени очи видях на мен да се усмихват.
Преди да кажа нещо аз, тя каза: "Аз съм Лили.
И туй, което в мен държа е моят малък мечо".
Останали съвсем сами с пухеното мече,
в мрака мойта светлина видяли от далече.
"Мечо няма си кожух и затуй е болен
и затуй дойдохме тук - ти да ни помогнеш.
Мама я няма у дома, а татко пак замина,
страх ни беше с мечо в тъмнината да стоим, тук няма от какво да се боим.
Трябва първо с топъл душ мечо да изкъпем.
Чичо доктор след това ти можеш да извикаш.
Той е толкова добър, ще видиш как се смее.
Ще играем трима с теб, когато оздравее,
с мечо знаем весели игри."
Толкова години днес делят ме от детето,
но живее още в мен момичето с мечето.
Дали ще срещне в своя път принцът, който търси?
Как искам пак в някой ден да чуя аз гласа й:
"Мечо няма си кожух и затуй е болен
и затуй дойдохме тук - ти да ни помогнеш."