Гледай видеото
Оригинален текст
Душа на длан бях, съм и ще остана
за радост на едни, за яд на други,
недоумяващи как всяка своя рана
аз нося като орден за заслуги.
Ще си вдигна до потока дом,
седнала до ниския прозорец.
На водата бистра мълчешком
аз душата си ще изговоря.
Нищо че потокът не мълчи,
от предателства не се страхувам,
че човешката душа, уви,
със душа единствено се чува.
Душа на длан бях, съм и ще остана
за радост на едни, за яд на други,
недоумяващи как всяка своя рана
аз нося като орден за заслуги.
Не ме смущава ничия омраза,
не ме обижда, нито наскърбява.
Така живота просто ми подсказва,
че който ме отрича, ме признава.
Душа на длан бях, съм и ще остана
за радост на едни, за яд на други,
недоумяващи как всяка своя рана
аз нося като орден за заслуги.
Не ме смущава ничия омраза,
не ме обижда, нито наскърбява.
Така живота просто ми подсказва,
че който ме отрича, ме признава.
Текст: Надежда Захариева
Музика: Росица Кирилова
Аранжимент: Пламен Велинов
Албум: Душа на длан (2021)