Гледай видеото
Оригинален текст
Вървя по пътя аз
и скитам се без глас.
Душата ми гори,
сърцето ме боли.
Луната потъмня,
а слънцето за мене не блести.
Като една стрела
изстреляна от лък
и паднала в нощта,
летяла само миг.
Така живота днес
живея аз без теб.
А бях така щастлив,
усмихнат и красив,
говорих с птиците,
говорих със зората.
Сега какво вървя, след капки дъжд,
с душа разкъсана от злия вятър. /2
Душата ме боли,
сърцето тихо плаче.
Знам от любовта
е тази сладка болка.
Ако не бях обичал,
нямаше да страдам днес.
Но Бог така ни е създал,
В любов и мъка да горим,
и всеки своя път за миг да извърви,
наричайки той себе си човек.
Сега изправен сред дъжда ,
усещам топлина,
на капки дъжд,
изпратени от Бога с нежен вятър,
сякаш мама ме целува пак,
а и отново, давайки ми тя живот. /2
Как боли, как, кажи, без теб да дишам?
Тръгна си, тръгна си от мен завинаги.
Как боли, как е празно в душата ми.
Тръгна си, тръгна си от мен завинаги.
Вървя по пътя аз.